Лежа на дивана и погледът ми следи всяко негово движение. Държи ютията и премерено я плъзга върху ризата. Прави го небрежно и системно, докато ми разказва нещо. Слушам го и се усмихвам. А погледът ми продължава да се разхожда по ръцете му. Да се завърта около шията и да стига чак до устните му, които виждам че се движат, но не разбирам какво казват. Приятно ми е да прекарвам вечерта си така, в пълна безтегловност, без да правя нищо, само да го наблюдавам как глади. Старателно и прилежно, риза след риза.
Обикновено ревнувам. Особено силно от предмети. Побърквам се, когато някой обръща повече внимание на телефона, компютъра или салатата си, отколкото на мен. Но не и тази вечер. Мога да остана така с часове. Обзема ме пълно спокойствие и в мен настъпва една непозната тишина.
Тази вечер отказа да се скрие под чадъра ми. А навън валеше силно. Вървяхме един до друг и се смеехме на някакви глупости. Разделихме се на едно кръстовище – той тръгна към неговата си къща, а аз към моята. Той се прибра, за да се види с нея, а аз – за да пиша за него.
Всъщност за да пиша за себе си.
Не са много хората, с които можеш да се чувстваш добре навсякъде. Не са много и тези, пред които не се притесняваш да се покажеш без грим и рошава. И ако откриеш някой такъв просто му се радвай. Всяко друго действие би предизвикало противодействие, което ще ви отдалечи един от друг. Светът принадлежи на смелите, а те никога не правят планове за живота, а просто го живеят и една сутрин се събуждат в ризата му. Свалят я, сгъват я прилежно и я оставят на леглото. А в гардероба, на закачалката, остават да висят разни чувства от миналия сезон. Защото чувствата определено не са на мода през този!
0 коментара:
Публикуване на коментар